За първи път за котки, подобни на сибирските, се споменава в публикации през XVI век. Тогава те са наричани бухарски и са се срещали навсякъде в Руската империя.
Няма точни данни кога и как се появяват бухарските котки в Сибир. По това време коренните жители на Сибир водят предимно номадски начин на живот и не гледат котки. Може да се предположи, че имигранти от западната част на Русия, когато са разработвали сибирски земи, са докарали котките си със себе си.
Може би бухарските котки са дошли в Сибир с търговци от азиатските страни, с които по онова време се води активна търговия. Възможно е ангорските, сибирските и персийските котки да са имали общи предци – имигранти от Мала Азия.
Сибирска котка като порода спонтанно се е образувала на територията от около Урал до Сибир, което допринася за появата на дълга гъста козина, предпазваща животното от студа.
Сибирските котки дължат името си на Сибир.Тези големи котки са наречени „сибирски“, заради могъщия си размер. Първата асоциация при споменаването на сибирска котка, която се среща при хора, незапознати с тази порода, е истинска дива котка, живееща в тайговите гори, силно, независимо и доста голямо животно със завидно здраве. Това е и идеалът за сибирската котка – горска грация и домашен характер. Естествената красота и сила на тези животни са поразителни.
Сибирската котка е силно и мускулесто животно, със средни до големи размери. Котараците са по-големи от котките. Възрастните мъжки достигат 6–10 кг, женските 4–6 кг.
Както останалите аборигенни породи и сибирската достига пълно развитие на около четири-пет годишна възраст.
Сибирската котка принадлежи към групата на полудългокосместите котки. Има добре развит подкосъм, средно дълга и гъста козина, която не пропуска влага. Благодарение на това понася студеното време много добре. Някои екземпляри имат характерна грива.
Лапите на сибирската котка са големи и кръгли, между пръстите има снопчета козина.
Опашката е дълга, пухкава, широка в основата.
При някои представители на породата има снопчета косми на върха на ушите, както при рисовете..
Цветът на очите може да бъде във всички нюанси на зеленото, също така жълт или оранжев.
Разцветките на козината са различни – черно-кафяви, сиви, златисти, сребристи, кремави, червени, с или без бяло. За предпочитане са нашите любими, традиционни(характерни за дивите котки) окраски или още наречени таби шарки в разновидностите им – раирани, петнисти и мраморни. Срещат се също чисто бели или чисто черни котки.